Животът е птича песен – такъв е приятелския съвет на големия

МАРЛОН БРАНДО | Животът е птича песен

" Животът е птича ария " – такъв е приятелския съвет на огромния Брандо към Джони Деп. Песентта на Марлон обаче, не е " птича ". Живот, който е безгрижен, само че носи тъга. Славен, само че лишен от благополучие и топлота. Популярност, платена скъпо и самотност, осеяна със сенките на най-близките му хора, отишли си от този свят преди него. " На кея ", " Трамвай Желание ", " Юлий Цезар ", " Последно танго в Париж ", " Кръстникът ", " Апокалипсис в този момент ", " Новият Дон Жуан ", " Прецакването " – филмите, които Брандо завеща на своята голяма аудитория, влюбена в красивото му хулиганско лице и хулиганските му изяви. " Погледът ми е като на мъртва свиня ", безмилостен е Брандо във всяко свое изявление. Индианците, цинизмът и храната са най-близките му другари. 3 брака, 11 деца и 80 години самотност, изпълнена с неизмерима горделивост и достолепие, които единствено мощния или лудия могат да носят на раменете си. Брандо можеше.

(Marlon Brando, 1950)

Андрей Кончаловски за Брандо

" Не мисля, че Америка разбираше действителното значение на този човек. Той не остави никакво ревю на философското си кредо, единствено безобразия, хулиганства, заголване на задника пред досадните почитатели, отхвърли на „ Оскар " (прати на церемонията индианка, която да заяви от негово име новината). Той шокираше, фрапираше, скандализираше Холивуд от обезсърчение. От възприятието на изтощение. От пренебрежение към специалността си. От осъзнаването, че е стока. Той беше отчаян от играта. Той не си въобразяваше, че е огромен актьор. Разбираше, че пазарната му цена през днешния ден е милион, на следващия ден – три цента. Славата е нещо релативно. Това схващане си отиде дружно с него. Хората, които го познаваха от близко, знаеха с каква горест гледа той на всичко, което става по света. Той от дълго време беше схванал, че равнодушната природа с извечна красота ще свети постоянно, без значение дали го има на този свят, или в никакъв случай не го е имало. Трагична фигура. Не можеше да понася себе си като актьор. Не пожела даже да ми надпише книгата си. Каза:

– Няма да ти я надпиша. Не съм я чел.
– Как не си я чел? Нали си я написал.
– Издиктувах я, само че въобще не съм я чел. Бях задлъжнял с 5 милиона. Написах тази книга за пари! "

***

(Marlon Brando for The Wild one directed by Laszlo Benedek, 1953)

Имам белег тук, белег там, белег на коляното и няколко белега на душата.

Единствената причина да се задържа в Холивуд – нямах храброст да се откажа от парите, които той предлага.

Не търсете връзка сред размера на вашия хонорар и силата на вашия гений.

В живота би трябвало да има обич, няма друга причина да си жив. Хората не се отличават изключително от мишките, те са родени, с цел да извършват същите функционалности – да продължат рода.

С дамите действам по този начин – имам дълга бамбукова пръчка с кожен връв на върха. Мятам и пипвам дамата за врата с него, с цел да не бяга, само че и да не е напълно наоколо. Това в действителност, много наподобява на лов на змия.

Разбира се, че има неща, които и мен могат да ме развълнуват – само че това не продължава повече от 7 минути. 7 минути – това е моят лимит.

(Marlon Brando, Director Charlie Chaplin and Sophia Loren on the set of A countess from Hong Kong directed by Charlie Chaplin, 1965)

(Red Buttons, Mario Puzo and Marlon Brando on the set of The Godfather directed by francis Ford Coppola, 1972)

Храната постоянно е била мой приятел. Винаги, когато съм желал да си доставя наслаждение, съм отварял хладилника.

Да поставиш кръст на актьорската си кариера – ето това към този момент е симптом на порастване.

Не зная какво чакат хората при срещата си с мен. Вероятно се боят, че аз ще се изпикая върху дланите им и ще ги шляпна по задника.

Кинозвездата – това е човек, седящ върху захарен престол под пороен дъжд.

Както при множеството мъже и аз съм имал няколко хомосексуални опита, от които въобще не се срамя. Ако някой си мисли, че аз и Джак Никълсън сме любовници, дано продължава по този начин да мисли – това ми се коства занимателно (двамата са живеели в прилежащи къщи).

(Marlon Brando for Julius Caesar directed by Joseph L. Mankiewicz, 1954)

Спомням си един път, през април – бях в Сицилия. Денят беше парещ, в близост цветя. Обичам цветята и мирисът им – гардении. Бях самичък. Полегнах в едно поле от цветя. Събудих се и бях благополучен.

Аз освен имам право на персонално пространство – за мен това е предмет от първа нужда.

Все ми е едно дали съм пълен или не. Не заработвам по-малко пари от това.

Щяха ли да ме приветстват всички, в случай че бях доста добър водопроводчик?

Аз съм един от тези хора, които имат вяра че в случай че се държат добре в този живот, ще попаднат въ в Франция, когато умрат.